От всички места, на които съм търсила любов към себе си, нямах представа, че ще я намеря във фитнеса.
Поглеждайки назад, от всички места, на които съм търсила любов към себе си, нямах представа, че ще я намеря във фитнеса.
Аз, както повечето ми клиенти, съм човек, който винаги се е борил с представата си за себе си. Била съм на диети с 800 калории на ден, кленов сироп и нищо друго, оцет, ябълки, Кето, Дюкан, чаша гореща вода сутрин, за да ‘забърза метаболизма’, денят ми е бил съсипван от това как ми стоят дрехите, плакала съм тайно под душа, защото мразех как изглеждам. Имам още много истории. Дори на най-ниското ми тегло (49кг) никога не бях достатъчно слаба в очите ми. Звучи като история като за психиатър, но това е реалността на много жени.
Силовите тренировки бавно и неусетно са направили така, че този ми спомен за мен ми изглежда далечен и … наистина ли това съм мислила за себе си?
Хъх.
Помня, че ми отне няколко месеца, за да започна да виждам и усещам разлика, но за първи път в живота ми исках да се подобрявам, за да съм по-добра версия на себе си от предходната година. Кефех се на всяко добавено килограмче на Glute Bridge, а когато направих първото ми набиране, исках да крещя, така че целия град да разбере и да празнува с мен.
От много време не се състезавам с другите жени. Радвам се на техните победи все едно са мои.
И ако миналото ми завистливо и мразещо себе си “аз” можеше да види това, нямаше да се познае.
Днес мога да празнувам жените около мен, независимо къде се намират в своето фитнес пътуване.
Отдавна не се самобичувам, ако изям 4 бисквитки или пропусна една седмица във фитнеса (всъщност и двете често ми се случват).
Не се харесвам на всяка снимка, на която се видя, но днес знам, че тялото, с което разполагам, моят вечен дом, е СПОСОБНО НА МАГИЯ. Може да вдига тежко, може да бяга, може да скача, нищо не го боли, и на всичкото отгоре изглежда брутално в дънки, а и без тях.
TLDR: 8 години по-късно все още нямам представа как да позирам, но моето аз през 2012 г. би било супер гордо с ‘нас’.
